е-Знаците и хипертекстта

В съвремието ни феноменът на Интернет отдавна вече се е установил като един всеобхватен канал за комуникация. Така нареченото от някои ново, е-поколение общува чрез мрежата все повече и повече, като целите на използването на тази все още сравнително нова медия са съвсем разнообрани по своя характер. Думи и фрази като “браузер”, “линк”, “уебсайт”, “блог”, “пост” и “хипертекст” са вече част от всекидневието на почти всеки модерен, урбанистичен човек. Огромните масиви от информация, които са налични в глобалната мрежа са необятни. Всички те, по същество, са не повече, ни по-малко просто едни голями късове хипертекст. Именно тази фраза, “хипертекстта” е в основата на цялата мрежа. Семиотиката като една интердисциплинарна наука се занимава с новите технологии и с новата мрежа от началото на 80те години на XX в. Ето защо от семиотична гледна точка един анализ на един специфичен уебсайт и хипертекстуалността, която го изгражда е любопитен за семиотично разглеждане.

В настоящата курсова работа ще разгледаме един български уебсайт, *bpm . Той представлява една виртуално по своето същество общество, която е комбинация от различни общности и субобщности. Различните елементи на сайта са носители на различни кодове и съобщения; знаковият поток в процеса на комуникация чрез сайта също е от интерес. Ето защо изборът на този сайт не е случаен, като прави *bpm подходящ за целите на настоящата курсова работа обект на наблюдение.
Преди да започнем нашето наблюдение върху *bpm, първо трябва да дефинираме термина “хипертекст” и някои от особеностите му, които в последствие ще забележим и в обекта на това малко наблюдение.

Хиперктекстът е феномен и в информационните системи. В случая обаче, няма да се занимаем с тази му употреба. Дефиниция за хипертекст е употребена за пръв път далеч назад във времето през 1965 г. от Теодор Холм Нелсън, най-семплата и директна дефиниция гласи: “съвкупност от текстове, свързани по електронен начин в един отворен текстов масив”. Тоест хипертекстът е хипертекстът е серия от текстове, които са свързани чрез връзки (линкове), които предлагат на читателя различни пътища на движение в една интерактивна, виртуална среда. По този начин хипертекстта, по същество, можем да опреличим като йерархизирано, нелинейно текстово пространство, което е близко до лексията на Р. Барт.

Именно от термина за лексия в отношение към хипертекстта, тук трябва да отбележим и един основен и особен елемент от едно хипертекстуално пространство – връзките (линковете). Линковете са един вид двигател на движение на текстта: те задават направлението на четене. Те се явяват знаците, които задават кодовете, чрез които предоминантно се осъществява комуникацията в рамките на един уебсайт например. По същество, те задават един безкраен знаков процес, в който един знак отпраща към друг, който от своя страна отпраща към трети и т.н. Тук можем да направим аналогия с Пърс и възгледа за постоянното отместване на знака, в следствие на което се получава един обозначаем кръг с неопределени граници. Именно от подобен знаков поток идва и мрежовидния характер на хипертекстуалното пространство - линковете задават множествеността на текстта и пространството, което се определя от него. Те задават различните оси, хоризонтални и вертикални по терминологията на Юлия Кръстева за интертекстуалността, по които да се чете и следи текстта и да се възприема кодовете, налични от различните съобщения, носени от тези знаци.

Линковете са основополагащи с оглед на хипертекстуалното пространство в настоящия семиотичен контекст във връзка и с начина на поставяне на интерпретанта в триадата на знака. Когато даден потребител/читател чете един хипертекст, то той възприема обекта на този текст и чрез линковете, които са налични в него. По този начин линковете, като знакови единици, подменят някои от иконичните знаци в текстта и се превръщат в символи, които от своя страна препращат към други знакови единици. Чрез тази верига на препращане от един знак на друг може да се забележи спецификата на хипертекстуалния знаков поток и съответно да се заключи относно процеса на комуникация, който се извършва в една е-среда, иманентно изградена именно от хипертекст.

Факт е, че тази размитост на границите между различните текстови единици в е-пространството поставя известни проблеми относно идентификацията на определени културни субекти, ако те не са поставени в определен контекст. Необходима е интерпретация от Другия, а не както Михаил Бахтин пише, че “съзнанието по начало е множествено”. В рамките на хипертекстуалността обаче, чисто технологично може да се реши това чрез създаването на обстоятелства (чрез линковете основно), чрез които дадени лексикални единици (т.е. текст) да значат и имат своя идентичност.

След като вече споменахме малко за хипертекстта и хипертекстуалността, нека да насочим вниманието си към обекта на нашето наблюдение. Става дума за *bpm и в частност по-секцията на сайта, наречена /logs . Тази секция представлява по същество еклектика от различни блогове , където различните потребители на сайта публикуват свои постове . Тази секция е от интерес, тъй като блогването е сравнително нов феномен в е-общуването. Тя е динамична форма на комуникация и като такава при нея може да се забележи знаков поток, в който има множество кодове и съобщения, които от своя страна се осъществяват именно чрез знаците, съдържащи се в едно хипертекстово пространство като един блог.

Да започнем с цялостното разположение на съдържанието на екрана. По същество, то е съставено от текст и изображения. Така, можем да отчетем наличието както на словесни (текстови), така и на несловесни (визуални) знаци. Различните блогове са подредени по цялата дължина и ширина на екрана. Всеки от тях е с тематична насоченост в определена сфера.

Интерфейсът на всеки един отделен блог следва една и съща подредба. А именно – глава, основно тяло с постове и архив. В главата се съдържат няколко елемента, които можем да анализираме семиологично. А именно: заглавие на отделния блог и навигация. Заглавието, имайки предвид тематичната насоченост на всеки блог, можем да приемем за знак-индекс, тъй като то отпраща и означава дадения блог, тъй като чисто лингвистично заглавието се формира от темата на лога. Например: beat.log – лог с музикална насоченост; dev.log – служебен лог за развитието на сайта; mood.log – лог за изразяване на моментни състояния и т.н.

Другият елемент в главата на един блог е навигацията. Съществено, тя представлява графична композиция от три бутони, които можем да определим като знаци-символи. Това се дължи на факта, че всеки един от тези бутони ни отпраща към обекта на своето означение чрез заместване, базирано на възприети от потребителите на този уебсайт конвенции. Например бутонът, представляващ “+” отпраща към обектното действие “прибавяне на ново съдържание”.

Следващ елемент в един блог е основното тяло. То се състои от серия от постове на различни потребители, публикувани по различно време, в хронологичен ред. Тук можем да видим до колко хипертекстта, който съставя тази поредица от постове определя комуникацията между потребителите на сайта (т.е. интерпретантите на знаците, налични в този уебсайт). Всеки отделен пост се състои от няколко под-елемента. А именно: автор (с линк към профил с информация за автора), статус, дата на публикация, съдържание на поста, линк към коментари към дадения пост. Тези няколко елемента са строго погледнати различни по характер знаци, чрез които се осъществява комуникация. Да разгледаме отделните елементи – линковете с автора на всеки отделен пост, както и дата на публикация бихме могли да приемем за денонативни маркери (по терминология на У. Еко). Те ни отпращат към това кой и кога точно седи зад дадената публикация, конкретизирайки и създавайки по този начин идентичност на една културна единица, която по същество съставя това виртуално културно пространство . Също така, чисто знаково погледнато, тези два елемента са индексни знаци, които означават своите обекти. В качеството си на линкове обаче, бихме могли да приемем, че те са и символи, тъй като при проследяване на тези връзки, те вече не означават, а заместват означаемите си обекти в страниците, които се отварят извън екрана на /logs.

Съдържанието на поста е основният елемент в един блог. То е основния хипертекст. В него има най-голямо количество на интекстуалност и на обвързаност, свързаност и отпратки към други текстове и знакови потоци. Пример и потвърждение за това може да се види от характера на повечето постове – те са кратки по дължина (обикновено), в тях е синтезирана информация, която отпраща (чрез символни знаци) към обекти и субекти извърн рамките на хипертекстовото пространство на *bpm и има наличие на множество линкове, за характера на който вече говорихме по-горе като символни знаци.

Друг важен момент в един пост е възможността за коментари към всеки един от тях. Интересен момент тук са субектите, които присъстват. От една страна се спазва традиционния модел автор-читател, тоест има централизираност на това отношение и съответно на модела на комуникация. От друга страна, именно чрез хипертекстта се появява и една децентрализираност и фрагментарност на субекта. Чрез коментарите читателят става и автор и обратно. Преобръщат се ролите и се получава ревизия на идентичностите и социалните отношение, като по този начин процеса на конструиране/деконструиране на субекта става на момента, с оглед на наличните в дадения момент знакови единици. По този начин се интензифицира динамиката на комуникация, именно чрез хипертекстта.

Освен различните блогове (общо девет на брой), на екрана на един уеб браузер, на който е визуализиран bpm.cult.bg/logs има още няколко елемента. Един от тях е страничната лента. Тя представлява поредица от текстови линкове, които отпращат към различни други български блогове. Погледнато семиотично, всеки един от тези линкове е едновременно и индексен, и символен знак. Това се дължа на факта, че например линка “jd”, сочещ към jdbg.com/blog, означава няколко неща. Първо, “jd” означава, че дадения линк принадлежи на човек, който е кръстил своят личен блог по този начин (т.е. това е индекс). От друга страна, “jd”, погледнато като линк, който се среща и в блогове, където там означава, че даден пост е бил написан и публикуван от въпросния “jd” може да се приеме като символ. Това се дължи на факта, че по този начин се замества обекта на линка (а именно външната връзка към jdbg.com/blog) и съответно “jd” вече символизира една културна единица, извън рамките на уебсайта *bpm. Тази трансформация на линка като знак е показателна за липсата на определена пространственост на знаците в една хипертекстуална среда.

Последен елемент от /logs, който ще разгледаме е долната част на екрана – панела с инфомарция относно сайта. Там може да се намерят линкове относно авторите на сайта, които по подобие на линковете с автори в блоговете, може да окачествим като индексни знаци. Интересен друг елемент в тази част от сайта е т.нар. “cookie factory” – тоест визуализирането на различен, произволен, широко известен цитат при всяко различно зареждане на страницата. Този елемент е малко странен, но определено интересен, тъй като отпраща извън рамките на текстовете в сайта. Няма линкове, но по тяхно подобие, нелинейно отпраща към една по-голяма лингвистична мрежа и, както М. Рифатер обяснява относно хипертекстта, се свърза с различни социални, културни и исторически факти. По този начин също се задава или по-точно се премахва една ясна и дефинитивна граница между хипертекстуалността в разгледания от нас сайт и останалата е-текстуалност, налична в Интернет.

С навлизането на глобалната мрежа все повече и повече във всекидневието на повечето модерни хора, цялата тематика, обозначена най-общо с термина “е-...” ще е от по-голям интерес за семиотиката, особено що се отнася до е-Знаците и хипертекстта. Факт е, че чисто технически средства, каквото е Интернета, преобръщат, променят и създават нови знакови потоци, чрез които се формират новите протоколи на комуникация. Българското интернет пространство, макар и тепъра развиващо се в момента, постепенно започва да преминава през този процес, като в близкото бъдеще ще е интересно да се наблюдават цитираните по-горе промени.

Използвана литература и материали

1. Стайков, Георги. “От текст към хипертекст”
http://www.litclub.com/library/kritika/gstaykov/hypertext.html
2. Наблюдения върху сайта *bpm. зона за хиперкултура
http://bpm.cult.bg/logs
3. Лекции и упражнения по Семиотика на културата. Преподаватели: проф. дфн Ивайло Знеполски и гл.ас. Жана Дамянова. 2004/5. СУ “Св. Климент Охридски”
4. Roland Barthes, S/Z , trans. Richard Miller (New York: Hill and Wang, 1974)
5. Riffaterre, Michael. "Intertextuality vs. Hypertextuality". New Literary History, 1994
6. Peter Bøgh Andersen. A Theory of Computer Semiotics. Cambridge Series on Human-Computer Interaction. Cambridge University Press, Cambridge, UK, 1997.

12/07/2005         Top