Кафенето като ново средище на обществения живот през Възраждането

Една от интересните институции в социалната и културна картина на българското Възраждане е тази на кафенето. Именно през Възраждането то става център на една нова средищност на социален живот; става фокусна точка за комуникация между жителите на дадено населено място, както и за навлизането на нови културни влияния и практики. Кафенето през Възраждането постепенно става център за обща събитийност в местните общности; става ново средище на социален живот.

За да разгледаме кафенето и неговата роля като нова средищност на социален живот през Възраждането трябва преди всичко да изясним няколко неща. А именно – неговата поява по българските земи, неговото постепенно навлизане и съответно създаване на статут на институция и незименна част от пейзажа на българския град (и до известна степен село) от Възраждането.

Кафенето като публично място е типично за източните общества и навлиза по българските земи[1] именно от там чрез османците. Още през XVII в. кафенето вече се установява като една характерна социална институция, където главно турската [мъжка] част на населението прекарва час или два на ден, пиейки кафе и пушейки наргиле или тютюн. В това начало кафенето се свързва преди всичко с етническия принцип (тоест кафенето е част от турските културни практики), като в голямата част от балканските земи кафенето през този период има негативен образ. Едва в началото и най-вече към средата на деветнайстото столетие кафенето започва да бъде част от културния фон на българския град и постепенно да започва да има роля на средище на социален живот за българите, като изпълнява различни функции.

Друг фактор за постепенното навлизане и установяване на кафенето като институция в българския живот през Възраждането, който трябва да се има предвид, е топографията и устройството на градовете. Кафенето преди всичко се свързва с градските пространства, като дори бихме могли да кажем, че то е една от чертите, чрез които за даден период в XIX в. може да се отличи градът от селото[2]. До началото на XIX в. градоустройството на повече български градове предимно следва източния модел – донесен от османците. Той е съставен от множество малки, тесни улички (сокаци), чията обективна цел е била да служат за траснпортиране на жителите от домовете им до храма (главно се визира джамията) и до чаршията[3]. Друг елемент от градоустройството на подобен тип селище е площада или мегдана. Този тип отворени пространства в градската зона, обикновено са възникнали не специално, а са следствие от пресичането на няколко улици. В голямата част от българските градове мегдана е комуникационният център, тъй като от него се отива към останалите ключови обекти – чаршията, училището, храмa. [4]

Имайки предвид характера на тези два ключови елемента от градоустройството на повечето от българските възрожденски градове, можем да предложим едно твърдение относно как кафенето е намерило своето място в градското пространство и се е утвърдило като средище на социален живот. А именно – че кафенето е запълнило една ниша, произтичаща от липсата на достатъчен брой подходящи публични пространства в градската зона, където да могат да се дискутират дадени теми, да се правят срещи и т.н. Тази ниша дава възможност за реализирането на кафенето като средище на социален живот и поради друга причина - създава се ново място в града, различно от храма, училището и чаршията, където е възможна реализацията на общата събитийност на общността. По-късната топология на кафенето (XIX в.) е свързана с останалите места на такава събитийност (пример: чаршията) и съответно предпоставя някои от функциите и социалните действия, на които става средище кафенето.

Мястото на кафенето в българския възрожденски град също трябва да се разгледа и от гледна точка на навиците и практиката на българите за “пиене на кафе”. Факт е, че кафето идва от Америка горе-долу по времето, когато България попада под османска власт (масово кафе почва да се пие на Балканите около XV-XVI в.). [5] То навлиза именно чрез турците, като първоначално практиката на пиене на кафе е възприемана от българското население като символ на чуждата, мюсулманска култура. [6] Постепенно тази практика се асимилира и става част от културните практики на българите, като към края на XVIII вече е добре утвърдена. Дори подносът с кафе и филджана стават едни от задължителните предмети, които присъстват в гостната на една възрожденска къща; липсата им говерела за лош вкус и не особено добро гостоприемство от страна на домакините [7]. “Сърбането на кафе”, като например в “Джаковото кафене”[8] и “Ганковото кафене”[9] у съответно Вазовите “Под игото” и “Чичовци”, става част от ежедневните практики на българина през Възраждането.

Практиката на пиене на кафе преди всичко освен обикновенната консумация на напитката, е един социален акт. Както Иван Хаджийски посочва практиката на “думане”[10], която е характерна при пиенето на кафе у българите. Именно от думане, като един особен вид комуникация на общностно ниво, произтичат някои от функциите на кафенето, които го правят ново средище на социален живот.

Една от тази функции е установяването на кафенето като място, където се обменят вестите – както тези за самата общност, така и извън нея. Пример за това може да послужи литературния откъс от Вазовите “Чичовци”, където Джаковото кафене[11] е именно едно такова средище на новини. От друга страна, там не само се обменя информация. Комуникацията тече и на ниво оценка. Погледнато към общността, кафенето е публично пространство, където се дават оценки от посетителите към различни събития.[12] С тази оценъчна функция, кафенето се установява и като една институция със социален елемент, пряко отнасящ се до живота на общността.

Свързана с предната функция е друга такава, която би ни дала причини да сметнем кафенето за нова средищност на социален живот през Възраждането. А именно – кафенетата стават местата, където се разпространяват и четат вестници[13]. Това се дължи на две причини. Първо не всички са могли да бъдат абонирани за вестници и второ четенето на един вестник почти винаги, в рамките на едно кафене, е свързано с дискусия на темите и статиите на въпросната публикация.

Дискусиите, които често прераствали в спорове, са една от характеристиките, поради които може определено да се твърди за установяването на кафенето като нова средищност на социален живот през Възраждането. Можем да видим това в “Под игото”, когато стане дума за Ганковото кафене –

“То беше сборният пункт на стари и на млади и там се разискваха общинските въпроси, и възсточният, и всичката вътрешна и политика на Европа. Един малък парламент.”[14]

Политиката като основна тема на разискване е важна с оглед на тази функция на кафенето като “един малък парламент” в рамките на общността, тъй като в доста по-късен етап след Възраждането (след Освобождението) именно от кафенето тръгват различните политически идеи и течения[15]. Наблюдава се сепариране на разговорите по теми, въпреки общите миндери около стените, характерни за повечете кафенета. Отново Вазовите повести дават примери за това явление.

Видимото разграничаването на отделните социални групи чрез разговорите в кафенетата може да се види и чрез един друг признак. Кафенето през Възраждането, макар и с подобни и събирателни черти, не е едно и също навсякъде. Наблюдават се различни типове кафенета[16]. Те се обособяват по няколко признака: етнически (български, турски, арменски, т.н.); чорбаджийски; младежки; еснафски; махленски и т.н. Съответно в различните типове кафенета са представени различни социални групи, установявайки кафенето като средище за вътрешна комуникация и регулативен орган (с оглед на понякога оценъчния характер на някои от дискусиите) в тези групи и малки общности.

Кафенето през Възраждането е ново средище на социален живот и поради една друга причина. В голяма част (доминиращата) от кафенетата са се комбинирали няколко функции – тоест кафенето освен в качеството си на такова е било и бръснарница, магазин и т.н. [17] Това съчетание е било продиктувано от чисто практически причини – издръжка на въпросното предприятие – но от друга страна, тази полифункционалност на кафенето предполага именно една обща събитийност на действията и съпреживяването на членовете на общността.

Социалните функции на кафенето с оглед на общността в рамките на градското пространство са свързвани и с ролята му като проводник на нови културни практики. Както вече споменахме, самото навлизане на кафенетата по българските земи е нов културен елемент, който от своя страна, особено в средата и края на XIX в., носи други, нови културни елементи – “цивилизацията” както споменава Любен Каравелов в своето “Мамино детенце” тези нови елементи. Такива например са играта на карти, табла, билиард; пушенето на цигари вместо на традиционните до тогава чибуци и наргиле. Всички подобни примери навлизат в бита на българина, в по-ранен или по-късен етап.

Кафенето през Възраждането се установява като ново средище на социален живот главно поради създаването на условия за обща събитийност. В кафенето действията се случват като “начин на правене” в рамките на дадена социална група, в рамките на общността, или пък в рамките на цялостното градското пространство. Съсредоточавайки различни по вид дейности – дискискутиране по политически теми; практиката на пиене на кафе; бръсненето; игрите на карти и табла и т.н. – кафенето се установява като институция, от която в по-късен етап от българската история, а именно след Освобождението, се появяват различни социални феномени и нови практики. Ето защо значението на кафенето като ново средище на социален живот е важно с оглед както на развитието на българската култура през този период, така и развитието й след Освобождението.

Използвани материали:

1. Вазов, Иван. “Под Игото”.
2. Вазов, Иван. “Чичовци”.
3. Гаврилова, Райна. Колелото на живота. София. 1999. Изд. “Св. Климент Охридски”. стр. 23, 32-33, 34-35, 42, 44-45, 303
4. Кръстева-Благоева, Евгения. “За кафето и кафенето”. сп. Бизнес Спектър, бр. 16, стр. 42, 2000 г.
http://www.business-spectrum.com/web/bs/home.nsf/
vArticles/34CE0857DF560745C225699600407514
5. Хаджийски, Иван. “Бит и душевност на нашия народ”. София. 1966, стр. 57

12/07/2005         Top