Блогосферата - е-медия от нов тип

Кратък културологичен поглед свързан с начина на функционирането на комуникациите в една виртуална среда, както и анализ на конкретен блог.

Разпространението на информация в днешни дни все повече се свързва с глобализацията на културата на модерното общество. Новите медии, като например Интернет, на моменти изземват традиционно водещото място на медии като пресата, радиото и телевизията в ролята им да представят социалната действителност. „е-медиите” разчупват този монопол на традиционните медии чрез начина, по който се обръщат към широк проблематичен спектър. Дали поради чисто техническата си специфика, или поради друг фактор, те успяват да съчетаят по правдоподобен начин различни социални факти, контекстта им, коментарите върху тях, и да обособят ясно каква е ролята и позицията на автора/медията в даденото отразено събитие. Именно поради този механизъм на действие, новите медии се окачествяват с изначално социална природа и по този начин те благоприятстват за появата и развитието на нов тип процеси на комуникация – процеси, които се свързват с различни технологични механизми (e-mail, чат системи, форуми, wiki-та, блогове). Тези механизми са познати под генеричното име „социален софтуер”, като най-разпространени са т.нар. „блогове[1]”.

Именно блоговете са предмет на изследване на настоящата курсова работа. Блогосферата[2] е среда, в която могат да се наблюдават (и съответно изследват) най-различни по качество, тематичност и количество на публикации блогове. В допълнение към предходното, техническата специфика на блоговете – възможността да се комбинират текст, образи, мултимедия и хипертекстуални връзки – обуславя тяхната уникалност като платформа за комуникация. Като такава, в нея има известен потенциал за придобиването на статус на масова медия, свидетелство за което може да се счете наблюдаваната тенденция на експоненциално разрастване на броя на подържаните блогове (през 1997 година, когато се датират първите блогове – няколко на брой; днес - повече от 27.3 милиона блога[3]).

Масовостта на използването на блога като платформа за изразяване и създаване на комуникационни потоци ни отвежда до един от проблемните моменти при установяването на блоговете като масмедия – дали те са такава или не? По дефиниция, една медия може да е масова в следствие от два критерия. Първият от тях е техническа процедура, чрез която съобщението да може да достигне до реципиентите (което е изначално валидно за всички блогове заради технологичния им характер); вторият е количеството публика[4]. Ако се спрем и фокусираме само върху втория критерий, при различни блогове от блогосферата, то може и да не успеем да ги категоризираме като масови – не винаги той ще бъдат наличен и валиден при някой по-малък личен блог с малка посещаемост например. От друга страна, ако се погледне към цялата блогосфера или към някои по-известни блогове, то определено ще има изпълнение и на двата критерия. Така, можем да установим и да обобщим за цялата блогосфера, че блоговете биха могли да имат статус на масови медии.

След като са от масов интерес и бихме могли да кажем, че са със статус на масмедии, то у блоговете се наблюдават набор от функции, които определят ролята на блоговете в медийното пространство до толкова колкото те се възприемат като медии. На първо място, блоговете съдържат в себе си образно и мултимедийно, но предимно текстово съдържание. То се свързва с един важен елемент от значимостта на блоговете - „културните съобщения, които са надстройка над езиковите”[5] (Ю. Лотман). Блоговете не са просто среда или посредник между авторите на публикациите и читателите, а по-скоро организират образите и текстовете в системи, чрез които става лесно прочитането на съобщенията от страна на аудиторията. Също така и поради специфичния за Интернет средата технологичен характер, хипертекстуалните връзки (links), които изобилстват в различните публикации и по подразбиране са неразделна част от всеки един блог правят възможно създаването на мрежи от текстове и контекстове, чрез които лесно може да се репрезентира или проследи дадено събитие или явление. Така тази репрезентационна комуникация се съотнася към културните среди и на двете страни в този процес – и на комуникатора (автора), и на реципиентите (аудиторията).

Споменавайки за мрежовидността на съдържанието на блоговете, то трябва да отбележим и голямата степен на интерактивност на повечето блогове. Това качество, присъщо за повечето медии от нов порядък, усложнява начина, по който протича комуникацията. Привидно, моделът на протичане на комуникацията донякъде се подчинява на куршумената теория[6], която постулира, че комуникаторът е активния елемент, който отправя съобщението към аудитория, която е пасивна и неизвестна по структура и качество. Това е валидно за блоговете с пълна сила, тъй като авторът (тоест публикуващият в блога) няма пряк контрол или абсолютно пълна представа относно (както ще видим по-нататък в разгледания пример за eenk.com) това кой посещава, чете или коментира публикациите в дадения блог. От друга страна, именно интерактивната природа на „социалния софтуер” ни кара да обясним модела на комуникация при блоговете по-скоро със следната схема:

В тази схема има двустранно вляние върху и от реципиентите. Именно чрез техническите средства на блоговете се създава възможността за лесна обратна връзка от аудиторията към комуникатора и по този начин се изграждат нови социални отношения. Бихме могли дори да твърдим за някои блогове с общностна и тематична насоченост, че именно чрез подобен механизъм индивиди, които изначално произхождат от различни вторични групи постепенно се обединяват и накрая създават дори една първична група[7].

Друга функция на блоговете, която ще посочим с оглед на „медийността” на блоговете и тяхното отношение към протичането на процесите на комуникация в тези рамки е начинът на изразяване. Поради сравнително лесното създаване на един блог, както и поради сравнителната липса на цензура във виртуалното пространство, се създава впечатлението за абсолютна свобода на изразяване в блоговете. Наблюдава се нагласа, че всеки може да публикува това, което мисли и съответно да изпрати към максимален брой реципиенти своето съобщение. Този момент от спецификата на блоговете е доста спорен поради няколко причини. Привържениците на липсата на цензура посочват, че е положителен факта, че не се упражнява контрол върху авторите и по този начин те имат „реална свобода на словото” – по същество доста утопична нагласа. От друга страна, както и Ъ. Гофман[8] определя като „апокалипсис на средствата на масова комуникация”, при вече огромното количество съществуващи блогове и съответно още по-големия обем информация, която те създават, човек трудно може да конструира сигурна репрезентация за реалността; той бива объркван от тази множественост на публикациите, както и от всевъзможните коментари, които обикновено съпътстват всеки един пост в даден блог. Също така, към изказаната теза за липсата на „сигурна репрезентация на информацията” може да се прибави и факта, че в подобен тип виртуално общуване, какво в случая са блоговете, верифицирането на информацията от гледната точка на автор и източници е трудна задача, както и че съдържанието на публикациите по презумпция е субективно, тъй като е написано от гледната точка на автора, без да му бъде отразен някакъв обективен контрол.

„Блоговата комуникация” както вече установихме е доста комплексна с оглед на цялата блогосфера поради различните видове по тематичност и съдържание блогове. Някои от тях могат да се сметнат като масмедии, други не, но това, което се наблюдава строго уникално за блоговете като центрове на комуникация, е че те формират мнение и съответно лидери на мнение (по терминологията на У. Липман[9]) в различни вторични и първични групи. Пример за това може да се види с разнообразните антивоенни блогове по време на последната война в Ирак, където именно чрез блог платформата многобройни автори изразиха своите възгледи за и против войната, подбуждайки различни дискусии както във виртуалното пространство (е-пространството), така и извън него в различни традиционни медии (главно телевизия и преса) и в ежедневната, пряка комуникацията между отделни индивиди (на първично групове ниво).

След като разгледахме блоговете като глобално явление, нека се насочим вниманието си към един пример, който да изследваме и чрез който да илюстрираме изказаните по-горе твърдения за блоговете и блогосферата. Става дума за един български блог – www.eenk.com. Това е личният блог на Еленко Еленков, управител съдържание на Дневник Онлайн и преподавател по Нови медии в катедра Европеистика на СУ „Св. Климент Охридски”.

Като начало, видът на разгледания блог е от типа личен онлайн журнал, където авторът споделя със своите читатели различни теми, които го вълнуват в момента. Погледнато към цялата блогосфера, този тип блог е най-разпространен, вероятно поради индивидуалния подход и ориентирането на съдържанието на блога около Аза на автора.

Структурата на eenk.com следва типичния модел на подобен вид онлайн журнали – главна секция с настояща публикация, архив и страница-заглавка с информация за автора. По същество, тази структура може да се свърже с ефекта, които е търсен от страна на автора[10], при създаването и подържането на този сайт – директно, ненатрапващо се споделяне на лични преживявания, идеи и т.н.

Относно целевата група (аудитория) на сайта – тя е разнообразна. Както самият автор посочи в даденото за целите на настоящата курсова работа интервю, той не е имал за цел някаква определена целева група от потенциални реципиенти. В момента читателите на eenk.com представляват една широка по различни показатели (демографски, географски, професионален, тематичен и пр.)[11]. Тази диверсификация на реципиентите на съобщенията, съдържащи се в eenk.com, показва и специфично Интернет характера, който може да има един блог – потенциален център за комуникация около дадена тема (в случая съобщенията, изпратени от Еленко Еленков като комуникатор), поставен в една глобализирана среда.

Споменавайки факта, че блогът е един център на комуникация, тук е мястото да споменем една отличителна черта за eenk.com в сравнение с други блогове от подобен тип „личен онлайн журнал”. При по-голяма част от последните, осъществяването на обратната връзка между реципиентите и комуникатора (виж фиг. 1) става чрез т.нар. „системи за коментари” – тоест след всяка публикация е предвидено техническо пространство за реципиентите да оставят по интерактивен начин своите коментари или впечатления относно дадения пост. Eenk.com се различава от тази схема, понеже такава система отсъства. Въпреки това, не се нарушава механизма на комуникация, описан в фиг. 1. Обратната връзка в този случай става посредством личен, e-mail контакт между реципиент и комуникатор. По този начин, може да се създаде една по-индивидуална, “one-on-one” комуникация, която макар и виртуална, има потенциала за формиране на определени социални и културни връзки между индивидите.

Установяването на характера на комуникацията в eenk.com е задача, която може да се постигне чрез количествен и качествен анализ на целия блог. Количественият анализ на сайта може да ни помогне да видим до колко eenk.com се вписва в схемата на един пример за блог от подобен тип „онлайн журнал”. На първо място нека разгледаме съдържанието. Определено може да се твърди, че не е поставен някакъв акцент върху даден проблем или тематика от гледна точка на обема съдържание на блога. Съществуват няколко рубрики[12] и като цяло разпределението им пропорционално е почти поравно. Свързано с обема е и повтаряемостта на определени моменти в блога. Това са именно различните рубрики, които по подобието на колони във вестник проследяват даден проблем или събитие и подчертават търсенията на комуникатор относно съдържателната стойност на съобщенията, които той отправя и съответно търсената степен на показване на собственото мнение или светоглед.

Илюстрациите са друг показател от количествения ни анализ. Те са застъпени до толкова, че именно чрез авторът конструира няколко от своите рубрики с оглед да покаже „детайли, които правят мястото смешно, красиво или трудноразбираемо за чужденци”[13] или „боклуци, които те карат да се замислиш какъв човек ги е изхвърлил”[14]. Тоест Еленко Еленков използва илюстрациите като част от своя блог, за да конструират псевдосреда[15], такава, каквато той е вижда и да я представи на читателите си. Това, от своя страна се свързва с текстовото съдържание на блога и вече споменатите търсения на автора относно съдържанието, а в последствие – и ефекта на блога като център на комуникация. Също така, чрез паралелното използването на образи и текст се постига едно организиране на образите и кодове на съобщенията, които отправени от комуникатора в рамките на eenk.com.

Цитатите. Това е друг елемент от количествения анализ, който свидетелства за две неща. Първо, чрез цитатите – например публикуваното и от няколко вестника открито писмо на Еленко Еленков до българския премиер – се установява една известна верификация на информацията, която бива представена в блога. Така, комуникаторът създава нагласа у реципиентите за известна сигурност. Това обаче е един потенциално проблемен момент тъй като представените за директни цитати могат да бъдат манипулирани[16] (в случая, с оглед на истинността на изследването – те не са).

Също така, за цитати могат да се приемат и различните хипервръзки (links), които неизменно присъстват в повечето публикации (тоест в почти всички освен в публикациите, съставени само от изображения). Линковете са един вид цитати от гледна точка на това, че реципиентът (т.е. потребителят-читател на блога) лесно може да разгледа линкнатата страница и да се запознае със съдържанието на съобщението, на което се е позовал Еленко Еленков в някоя от своите публикации в блога си. По този начин, може да се разреши до някъде набелязания малко по-горе проблемен момент с верификацията на представената информация. Също така, именно чрез линковете се изгражда една мрежовидна структура между блога и различни сайтове, създавайки по този начин две неща – а) степен на доверие у потребителя, че може да верифицира информацията и б) конструиране на социални отношения и културни връзки между блога и други центрове на комуникация (и съответно на индивидите, свързани в процесите на комуникация в тези центрове).

Блогът може да се анализира и с оглед на качествата, които се утилизират в процеса на комуникация, който протича там. Един от маркерите е индексът на четаемост на публикациите в блога. Според Еленко Еленков[17] този индекс може да се измери трудно, поради факта, че материалите, които той пише са кратки по съдържание – ерго би трябвало лесно потенциалните реципиенти да могат да разберат изказаното. Също така, този маркер, макар и качествен, може да се измери (макар и не съвсем точно) и чрез един количествен механизъм – технически, чрез вътрешната за блога система за отчитане на на четаемост на даден материали (т.е. колко пъти е прочетен, от колко различни и уникални потребителя). Поради изброените по-горе причини, за eenk.com може да се твърди, че е блог с висок индекс на четаемост[18].

Друг качествен маркер, чрез който може да анализираме eenk.com е речника, който се използва в съобщенията. При наблюденията върху различните публикации в блога се установи, че комуникаторът използва речник, който съответства на неговата професионална реализация[19] и на някои специфични термини за блог комуникацията (например публикуването на постовете в rss емисия[20]).

Регистърът на медийно присъствие е друг маркет, който ще използваме при качествения анализ на eenk.com. Поради спецификата на блога – личен онлайн журнал – то фигурата на комуникатора присъства в голяма част от публикациите. Присъствието на Аза на автора е неизбежно, като в 4/5 от постове то е ясно различимо и експлицитно показано. Чрез този механизъм се установява акцента върхи типа блог.

Говорейки за медийно присъствие, тук е момента да проследим дали един блог като eenk.com може да бъде счетен за масова медия. От една страна eenk.com притежава техническия механизъм за разпространение на едно и също съобщение чрез една среда до голям (потенциален) брой реципиенти. Това само по себе си е предетерминирано от факта, че блога е част от виртуалната Интернет среда. Вторият критерий, по който може да се определи дали един блог е масова медия или не е посещаемостта. В интервюта, Еленко Еленков сподели, че средно блогът се посещава от около 16 000 посетители на седмица[21]. Тази цифра може да бъде сравнена с тиража на един вестник например (например тиража на в-к Марица, Пловдив е 100 000 на седмица). Сравнение между двете медии може да ни покаже, че съдържателно един вестник обхваща много широки теми (може би и заради това тиражът му е по-висок), но все пак един блог, какъв е eenk.com, е тематично по-фокусиран (както е в случая около личните виждания на един индивид). Ето защо, макар и не с абсолютна сигурност, можем да установим, че блог от типа на eenk.com, може да се счете за един нов тип масмедия; масмедия от личен, индивидуален тип.

В блогосферата има много различни примери, които да разгледаме, по подобие на eenk.com. Като цяло обаче, се наблюдава тенденция на създаване и развитие на нови, „е-медии”, които да са ориентирани не около даден институционален или пазарен механизъм (каквито са традиционните медии като радиото, пресата и телевизията), а по-скоро около личността на комуникатора, на автора на публикациите в дадения блог. По този начин постепенно би се постигнало една повече индивидуална комуникация, която може да бъде достъпна съвсем масово и публично. Това обаче, би могло да има своите позитивни и негативни моменти, които определено предстои тепърва да бъдат анализирани и изследвани с оглед на сегашното развитие на тези платформи на комуникация.

Използвана библиография и материали

1. Еленков, Еленко. Лично интервю. София. 6 Януари 2006г.
2. Знеполски, Ивайло. Лекции. София, 2005-2006. СУ „Св. Климент Охридски”, сп. „Културология”
3. Ласуел, Харолд, Уйлбър Шрам и др. Комуникацията. София., 1992.
4. Липман, Уолтър. Общественото мнение. ЛИК. София, 2001
5. Лотман, Ю.М. Поетика и типология на културата. Изд. Народна култура. София, 1990.
6. Уайт, Ролф. „Морално допустими и морално недопустими пропагандни техники” в Психотехника на убеждаващото въздействие. София 1992.

Използвани е-източници на информация

1. http://www.technorati.com
Статистика за настоящия брой блогове в блогосферата
2. http://www.answers.com
Дефиниция за блог.
3. http://en.wikipedia.org/wiki/Blogosphere
Дефиниция за блогосфера.

Бележки

[1] блог – (от англ. blog) – уеб място или уеб страница, съдържаща публикации (постове), репрезентирани в обратно хронологичен ред (последните се показват най-отпред). Обикновено блоговете са тематични или лични, а понякога могат да функционират като онлайн вестници, списания, лични дневници или др. Обикновено се съставя от един единствен автор.
Източник: answers.com

[2] Блогосфера (от англ. – blogosphere) – колективен термин, обхващащ всички блогове, които се публикуват в цялото Интернет пространство. Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Blogosphere

[3] Източник: technorati.com

[4] Знеполски, Ивайло. Лекции. София, 2005-2006. СУ „Св. Климент Охридски”, сп. „Културология”

[5] Лотман, Ю.М. Поетика и типология на културата. Изд. Народна култура. София, 1990.

[6] Ласуел, Харолд, Уйлбър Шрам и др. Комуникацията. София., 1992.

[7] Пример за това може да бъде http://dot.cult.bg/notitle

[8] Знеполски, Ивайло. Лекции. София, 2005-2006. СУ „Св. Климент Охридски”, сп. „Културология”

[9] Липман, Уолтър. Общественото мнение. ЛИК. София, 2001

[10] Еленков, Еленко. Лично интервю. София. 6 Януари 2006г.

[11] На въпрос „Какви са читателите на eenk.com?” Еленко спомена, че по-голямата част от представата, която той има за читателите на неговия онлайн журнал са най-вече от контакти и обратна комуникация. Резултатите сочат, че блога се чете както от българи в България, така и доста хора в Германия, Япония, Франция, Швейцария.

[12] Виж http://www.eenk.com/about.php?t=1 за повече информация относно различните рубрики, които съществуват на сайта на Еленко.

[13] Пак там

[14] Пак там

[15] Липман, Уолтър. Общественото мнение. ЛИК. София, 2001

[16] По терминологията на Ролф Уайт за недопустимите пропагандни техники
Уайт, Ролф. „Морално допустими и морално недопустими пропагандни техники” в Психотехника на убеждаващото въздействие. София 1992.

[17] Еленков, Еленко. Лично интервю. София. 6 Януари 2006г.

[18] Бележка: това твърдение е валидно ако се приеме, че реципиентите на блога са само и единствено владеещи български език, тъй като това е единствения език, на който се списва блога. Съответно чужденци не биха разбрали съобщенията.

[19] Бележка: Еленко Еленков освен управител съдържание на Дневник Онлайн е и създател на Неолог – блогоподобен уебсайт, имащ за цел създане и организиране на речник на новия български език. Повече информация на www.coffeeright.net/neolog

[20] Tермин, идващ от английското rss feed. Преводът на термина е на Еленко Еленков и се утвърди като стандартна употреба на български.

[21] Посочените данни са базирани на статистиката на броя посещения на блога, която ни беше любезно предоставена от Еленко Еленков

02/13/2006         Top